Автор: презвитер Атанас Чулаков

Следващите редове не са за онези, които са се оженили заради модата и виждат в брачната церемония само красив и тържествен ритуал, но не и тайнството на благодатта на Светата Църква.

В древността не е имало отделен обред на брака като частна служба или треба. Бракът се е извършвал в литургията като част от общото църковно богослужение и е завършвал с причастяването със Светите Дарове, защото, както пише Св. Симеон Солунски: „…завършекът на всяко тайнство и печатът на всяко божествено тайнство е Светото Причастие. В това Тайнство на тайнствата, според мисълта на древната Църква, са завършени и всички останали християнски тайнства“.

Сключването на брак ставало по време на Литургията на оглашените и завършвало, както може да се предположи, по време на Литургията на верните с причастяването на младоженците от една чаша, като се причастявали един след друг като едно същество, една плът, като новосъздадена домашна Църква.

Съвместното участие на съпрузите в Евхаристията е необходимо условие за изграждането на домашната църква. Църквата е Тяло Христово и само чрез причастяването с Тялото и Кръвта Христови човек може да стане член на тази Църква, да има малка Църква. Причастието е идеалът, към който съпрузите трябва да се стремят през целия си съвместен живот. Евхаристията винаги е била и от векове остава мерило за истиността на целия християнски живот. Всички наши проблеми в Църквата – а в много случаи и в семейството и обществото – произтичат от нецърковността на нашия живот, от загубата на неговия „евхаристиен“ характер.

Никъде бракът не се цени толкова високо, колкото в християнството. Апостол Павел го сравнява с единството на Христос и Църквата (Ефес. 5:23, 29-30). Не може да има по-висше от това сравнение. „Мъже, обичайте жените си, както Христос възлюби Църквата и предаде Себе Си за нея“ (Ефес. 5:25). Църковният брак е дар и ни е даден от Христос, но той изисква и усилията на съпрузите за постигането и поддържането му, защото „царството небесно бива насилвано, и насилници го грабят“ (Мат. 11:12).“Бракът се образува – пише свещеник Йоан Мейендорф – между двама членове на Христовото тяло и следователно е тайнство. Като тайнство бракът не е юридически договор, а „вечен дар“, достъпен за гражданите на Божието царство, но напълно неразбираем за онези, които не познават и не търсят Царството.

Само епископ или свещеник може да извършва тайнството на брака, т.е. служителят на Евхаристията, който литургично винаги представлява цялата Църква. Приемайки Светите Дарове, човек не престава да бъде човек, а възстановява връзката си с Бога и става част от Тялото Христово. Участието в Евхаристията е преобразяване на формалния граждански договор на съпрузите в тайната на Божието царство, в „брак за Господа, а не по похот“. „Тази тайна е голяма“ (Ефес. 5:32). Християнският брак, завършен в Евхаристията и бидейки „вечен дар“, ни дава надежда, че, както пише свети Йоан Златоуст, „в бъдещия век вярващите съпрузи без страх ще се срещнат и ще останат завинаги с Христос и един с друг в голяма радост.

Християнският брак е свързан с Евхаристията, „и в нея и чрез нея душите на венчаните се съединяват с Бога в неизразим съюз. Отделянето на брака от литургията в самостоятелен сватбен ритуал е пряко доказателство за секуларизацията на нашия живот.

Днес е много трудно да се върне евхаристийното разбиране за Тайнството брак. Това тайнство, както и много други са превърнати във формалност. От тържество на цялата Църква, бракът е превърнат в частен празник. Именно загубата на евхаристийния живот на християните води до погрешното разбиране и живеене на животът в Христос. Най- голямата задача пред нас църковните пастири е да върнем чувството за принадлежност към Църквата в християните и начинът по който се осъществява това единство, а именно чрез участието ни в Светата Литургия и причастие със Светите Тайни.