Постинг
25.03 17:33 -
Обсебен от Батман мъж убива 12 души в киносалон
Автор: cefules
Категория: Изкуство
Прочетен: 109 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 25.03 17:48
Прочетен: 109 Коментари: 0 Гласове:
9
Последна промяна: 25.03 17:48
Колорадо. 20 юли, 2012 година.
Киносалон, в който стотици хора очакват да започне премиерата на "Черният рицар: Възраждането" от франчайза "Батман".
Било е горещо, част от зрителите са били запотени; разпоредителите нервни, но общото настроение е било усмивка и трепетно очакване.
Мъж на около 30 години, малко преди началото излиза за да купи пуканки. За него и за дъщеря си. Няма представа колко решителен ще е този каприз.
В същият момент в залата влиза Джокер. По-точно маскиран като Джокер, вживяващ се в ролята му фен. Напоследък е бил напреднат заради това, че не се е справял в университета, където учил неврология. Прекъснал е антидепресантите, които от дълго са ми били назначени. Мислил е, че те му пречат да се съсредоточи.
Чакал е също премиерата. Може би, най-трескаво от всички.
В този момент наистина се е вземал за отрицателния персонаж от филма. Въоръжен е бил с двуценка, автомат и пистолет Глок.
Прострелва 70 човека, включително и момичето, чийто баща се връща с пуканките.
Бяга през аварийния изход, но по-късно е арестуван.
Осъден е за 12 убити и 58 тежки телесни повреди.
Осъден е на смърт.
Шокиран е когато чува присъдата, не вярва, че това му се случва.
Все едно се събужда в друг филм.
Помня дискусиите по интернет форумите.
Редовните критикари, а и доста нормални хора скочиха срещу комиксите, срещу агресията в киното, имаше дори изцепки, че младежът е бил манипулиран, че това било агресивна реклама и т.н. теории на конспирацията, които макар и изречени от съвестни и загрижени хора ми дойдоха повече.
Скочих разбира се, да защитавам изкуството, като всяка дума ме прострелваше. Защото се чувствах в залата.
Обичам фантастиката. Супер геройския жанр - не толкова, но от малък си го следя. Бях на излъчването в България, в кино централ с репортерски пропуск. Тогава работих в плевенския седмичник BG Север.
Ако живеех в Аурора Колорадо щях да бъда в киното. И може би нямаше да съм излязъл за пуканки.
Не знаех, че години по-късно ще работя в Плевенския театър и в най-голямото читалище на града, в което също има две театрални зали и много постановки.
Винаги влизам последен.
Познавам всички чести посетители в театрите. Не са повече от 200 човека. От над 70 000 град.
Малко повече са тези, които ходят по 2-3 пъти на театър за един сезон.
Най-много влизат по веднъж в зала на масово културно мероприятие (концерт, театър, кино) на година.
Много е вероятно в онзи киносалон, повечето убити и ранени да са точно хора, които по невероятен съдбовен каприз са избрали точно този ден да си доставят това удоволствие.
Същото се отнася и за зрителите в Crocus.
Все едно съм ги виждал, все едно съм споделял с тях зала, защото стрелците биха могли да влязат във всяка една от залите, във всеки един момент, а аз...вярвайте ми...добре познавам трепетното вълнение преди театър.
Трябва да си голям изверг за да използваш трагедиите им за да цедиш консперативни теории и да се надсмиваш на онези, които им съчувстват.
Това показва колко ниски са задръжките на вживяващите се като русофоби в България тези дни.
Защото тези трагедии могат да се случат навсякъде.
Защото винаги ТИ или ТВОИ РОДНИНИ могат да се окажат на някое такова място, независимо колко непривично им е то.
Киносалон, в който стотици хора очакват да започне премиерата на "Черният рицар: Възраждането" от франчайза "Батман".
Било е горещо, част от зрителите са били запотени; разпоредителите нервни, но общото настроение е било усмивка и трепетно очакване.
Мъж на около 30 години, малко преди началото излиза за да купи пуканки. За него и за дъщеря си. Няма представа колко решителен ще е този каприз.
В същият момент в залата влиза Джокер. По-точно маскиран като Джокер, вживяващ се в ролята му фен. Напоследък е бил напреднат заради това, че не се е справял в университета, където учил неврология. Прекъснал е антидепресантите, които от дълго са ми били назначени. Мислил е, че те му пречат да се съсредоточи.
Чакал е също премиерата. Може би, най-трескаво от всички.
В този момент наистина се е вземал за отрицателния персонаж от филма. Въоръжен е бил с двуценка, автомат и пистолет Глок.
Прострелва 70 човека, включително и момичето, чийто баща се връща с пуканките.
Бяга през аварийния изход, но по-късно е арестуван.
Осъден е за 12 убити и 58 тежки телесни повреди.
Осъден е на смърт.
Шокиран е когато чува присъдата, не вярва, че това му се случва.
Все едно се събужда в друг филм.
Помня дискусиите по интернет форумите.
Редовните критикари, а и доста нормални хора скочиха срещу комиксите, срещу агресията в киното, имаше дори изцепки, че младежът е бил манипулиран, че това било агресивна реклама и т.н. теории на конспирацията, които макар и изречени от съвестни и загрижени хора ми дойдоха повече.
Скочих разбира се, да защитавам изкуството, като всяка дума ме прострелваше. Защото се чувствах в залата.
Обичам фантастиката. Супер геройския жанр - не толкова, но от малък си го следя. Бях на излъчването в България, в кино централ с репортерски пропуск. Тогава работих в плевенския седмичник BG Север.
Ако живеех в Аурора Колорадо щях да бъда в киното. И може би нямаше да съм излязъл за пуканки.
Не знаех, че години по-късно ще работя в Плевенския театър и в най-голямото читалище на града, в което също има две театрални зали и много постановки.
Винаги влизам последен.
Познавам всички чести посетители в театрите. Не са повече от 200 човека. От над 70 000 град.
Малко повече са тези, които ходят по 2-3 пъти на театър за един сезон.
Най-много влизат по веднъж в зала на масово културно мероприятие (концерт, театър, кино) на година.
Много е вероятно в онзи киносалон, повечето убити и ранени да са точно хора, които по невероятен съдбовен каприз са избрали точно този ден да си доставят това удоволствие.
Същото се отнася и за зрителите в Crocus.
Все едно съм ги виждал, все едно съм споделял с тях зала, защото стрелците биха могли да влязат във всяка една от залите, във всеки един момент, а аз...вярвайте ми...добре познавам трепетното вълнение преди театър.
Трябва да си голям изверг за да използваш трагедиите им за да цедиш консперативни теории и да се надсмиваш на онези, които им съчувстват.
Това показва колко ниски са задръжките на вживяващите се като русофоби в България тези дни.
Защото тези трагедии могат да се случат навсякъде.
Защото винаги ТИ или ТВОИ РОДНИНИ могат да се окажат на някое такова място, независимо колко непривично им е то.
Няма коментари