В тоз празник чист, кога света
видя звезда над Витлеем,
да идем, братя, при Христа
— дар коледен да Му дадем!

Сред спящи люде с блага вест
яви се Той като човек.
Но ангели не пеят днес!
А Витлеем е тъй далек!
Къде ще Го намерим ний
Богочовека благ — Иисус?

В далечни, в близки ли страни?
Без Него празникът е пуст!
Дали да търсим в дом богат?
Но Бог се скри във нищета
и взе на всеки малък брат
върху Си мъката, скръбта!

Той сигурно е в тоя мраз
във схлупен дом накрай града.
Какво ли чака Той от нас,
избрал за Себе Си глада?

И може би съвсем е сам,
Той гледа в тихите врати,
ще се яви ли някой там
в скръбта Му да Го навести!

Свещената Му нищета
е укор тих и кротък зов.
Той чака в Свойта самота
сърдечен дар, троха любов!

О, братя, нека с искрен плам
при скръбния съсед да спрем!
Почукайте — Иисус е там! —
И там е, там е Витлеем!

архимандрит Серафим Алексиев

При това хубаво Коледно стихотворение нека първия положителен глас е от мен, за успешна Нова година!