„

***

Родителите на едно дете с тежък характер, което бе достигнало преходната възраст, дойдоха при отец Порфирий. Със скръб му разказаха своите проблеми, свързани с възпитанието на детето и го помолиха за съвет. Отец Порфирий започна да им говори за това, че те са длъжни да обърнат внимание на своя духовен живот. Родителите отново и отново се връщаха към разговора за детето, но старецът продължи да им говори за техните християнски и родителски задължения. Тогава посетителите с недоумение му казаха: „Отец Порфирий, ние сме дошли тук не заради себе си. Всичко, което Вие ни говорите, ние го знаем. Ние дойдохме заради нашето дете.”

На това отец Порфирий отговори: „А аз през цялото това време ви говорих за вашето дете. Толкова ли не разбирате, че спасението на вашето дете зависи от вашето собствено освещение? Не теоретическо, а практическо освещение!”
След това, замълчавайки за малко, старецът добави: „Ако вие действително обичате детето си, то сте длъжни да започнете да се стремите към святост незабавно! Сега аз „видях” душата му… Тя е мъртва.”
 

***

„Никога вашите деца не трябва да чуват как вие се карате помежду си… Даже и не повишавайте един на друг тон!”
– Но това възможно ли е, отец Порфирий?
– Разбира се, че е възможно! Затова хубавичко запомнете моите думи: никога никакви караници пред децата: НИКОГА!
 

***

Една майка се оплаквала на отец Порфирий за това, че синът й вече не я слуша, не ходи на църква и тъй нататък. Старецът й казал:
– Колко години ти си го заставяла да прави това, което ти искаш, да ходи там, където ти искаш. Сега той се стреми към свобода. Не му казвай „прави така”, или „не прави така”. Ти само в себе си с любов се моли за него. Ако ти би видяла, че някой турчин здраво е хванал твоя син и му казва „кажи на майка си това и това”, ти би ли осъдила своето дете? Би ли се разсърдила на своя син?
 

***

– Моята дъщеря, дядо Порфирий, води греховен живот. Как да я спася?
– Със своята собствена святост. Само така. Светостта на родителите спасява техните деца.

 

***

Веднъж старецът ми разказа:
– Ние сме длъжни да обичаме с Христова любов, а не с човешка. Преди две години тук дойде една майка на четири деца и ме попита за тях. Тя ми каза имената им и аз й отговорих: „Обърнете особено внимание на Харалампий, защото той ще ви донесе много скърби  (в това време той бил на дванадесет години).”
Чувайки това, жената възкликна: “Отче, какво говорите? Харалампий е моят най-добър син. Аз съм особено загрижена за него и го обичам повече от другите, защото той е най-малкият.”
” Ти не го обичаш с Христова любов и затова му вредиш.”
– Тя не ми повярва, продължаваше да спори с мене и накрая си замина с голямо раздразнение. Аз се помолих и я предоставих на волята Божия. Вчера тя дойде отново в дълбоко разкаяние: „Простете ми, отче. Тогава аз Ви се обидих и си казах, че Вие водите хората в заблуждение. Сега вярвам, че Вие получавате вразумление от Бога. Отче, сега Харалампий си замина от нас. Той стана съвършен дивак и ни донася много скърби. Какво да правим? Действително аз не го обичах с Христова любов и с това му причиних вреда…” И от нейните очи потекоха обилни сълзи.



 

***

„Съвременната младеж страда от изкривен инстинкт за живот и много млади хора искат да завършат своя живот със самоубийство. За слабостите на децата са виновни техните родители. Защото в своя живот те постъпват чисто по човешки и мъчат своите деца с чиста човешка любов. Ти знаеш ли господин Х.? Той е написал няколко забележителни книги по педагогика. Този човек има пет деца и всичките къде хулигани, къде хипита. Един от тях завършил живота си със самоубийство. На погребението му се събрали братята и сестрите му и казали: „Не се безпокой, ние ще отмъстим за тебе.”
 

***

Отец Никодим ни разказа: „Аз дойдох при отец Порфирий и му казах, че искам само неговото благословение. Не ми се искаше нищо да го питам, защото на улицата го очакваше много народ, а аз влязох първи.”
- Само ме благословете, Геронда, помолете се за мен.
- Сядай, сядай – ми отвърна старецът.
След това ме взе за ръка и ме попита:
- Как са при теб нещата?
- Слава Богу, по вашите молитви, Геронда.
След това той веднага неочаквано започна да ми говори:
– Обяснявай на хората да не избягват раждането на деца. Голям грях е отбягването да се раждат деца. Ти правилно постъпваш, че говориш за това. Така и продължавай и говори на хората.
Това бяха последните чути от мен тук на земята слова на стареца.
 

***

От първия ден на нашия брак, който изглеждаше удачен, отец Порфирий, с когото ние често приказвахме по телефона, постоянно ни говореше: „Не избягвайте раждането на деца”.
 

Не много време след това, когато у нас се появи дете, ние решихме да се разведем, тъй като да живеем съвместно не ни се отдаваше. Обидихме се и на стареца, който вместо да предвиди нашия развод със свойствена му прозорливост, обратно ни посъветва да си родим дете. Когато детето ни започна да поотраства, ние вече разбрахме, че нашият развод ще бъде престъпление пред него. Затова спряхме бракоразводния процес и не гледайки на това, че и двамата искахме да се разведем и ни се струваше, че друг изход няма, отново започнахме да живеем заедно. Три години преди своята кончина, отец Порфирий ни каза: „Ако вие нямахте дете, то сега щяхте да сте разведени и само Бог знае какво би станало с вас тогава. Затова аз ви посъветвах да си родите детенце. Вие съхранихте вашия брак, който е така свещен, както всички тайнства на нашата Църква. Завинаги запомнете следния образ, който сега ще ви нарисувам, и вие ще можете да създадете щастливо семейство: вашето дете ви държи – единия за едната ръка, другия – за другата, и върви напред, показвайки ви пътя, а вие го следвате.”
 

***

Едни млади съпрузи имали големи проблеми с раждането на дете. В жената постоянно възниквали усложнения, направили й операция, и в края на краищата лекарите казали, че тя не може да има дете. Тогава съпрузите решили да осиновят чуждо дете. С помощта на един свой познат, близък на отец Порфирий, те намерили една неомъжена жена и предложили да й осиновят детенцето. В това време, когато всичко било уговорено, преди да пристъпят към процедурата за осиновяване, техният познат решил да се посъветва със стареца. Когато отец Порфирий изслушал разказа му, хванал го за ръката и започнал подробно да му разказва за характерите на съпрузите. Жената имала психически трудности и т.н….
- Правилно ли казвам? – попитал най-накрая старецът.
- Да, Геронда, вие говорите така, сякаш ги виждате пред себе си.
- Да, те стоят пред мене. Затова Бог и не им е дал детенце, за да не бъде то нещастно. Престани да бъдеш посредник в процедурата по осиновяване.
Аз така и постъпих и осиновяването не се състоя.
 

***

СЪВЕТИ КЪМ РОДИТЕЛИТЕ ЗА ДЕЦАТА

През 1977 година моята съпруга забременя. Радостта ни беше безгранична. Първата наша грижа беше да разкажем за това на отец Порфирий, който споделяше всички наши скърби и радости от първата ни среща. Той ни укрепваше със своите молитви и съвети, изпълнени с мъдрост и вдъхновение свише.

Затова дойдохме при него и му казахме тази добра новина. Той беше много доволен. Радостта се отразяваше ясно на лицето му.

– Сега вашето щастие стана пълно! – каза той – Нашият благ Бог ви е дал всичко! Вие сте добри хора и Господ устройва така, че добрите от нищо да нямат нужда. Не веднъж вече съм ви говорил за това. Ще имате дете. Но вие, деца мои, приличате на невярващия Тома. Не вярвате на това, което ви говоря. Зная, че ме обичате, но сте маловерни и лесно се отбивате от пътя… Какво да правя с вас…Идвайте при мен по-често, защото за вас това е необходимо. Когато идвате, виждам, че сте мрачни и пълни с отчаяние, а когато си тръгвате, ви виждам радостни, щастливи и укрепени във вярата. Вашата кола вече не се влачи едвам-едвам по пътя, просто лети.

А сега – продължи Старецът – седнете.Ще ви кажа няколко думи, които вие като бъдещи родители сте длъжни никога да не забравяте. Иска ми се хубавичко да запомните това, което сега ще ви кажа, да го запазите в паметта си, ако не искате вие и детето ви да бъдете нещастни.

При мен идват стотици родители и със сълзи на очи молят да помогна на техните деца, защото едни от тях са се свързали с наркотиците, други са попаднали в лоши компании, трети оскърбяват своите родители, искайки пари, за да ги прахосат в нощни клубове, да ги проиграят на хазартни игри, а когато нямат какво да им дадат, те започват да ги заплашват и даже да ги бият! Родителите стигат до това, че проклинат своите деца, деня и часа,в който са ги родили! Виждал съм родители, които се обливат с горчиви сълзи заради моралното падение на своите деца и хиляди пъти повтарящи, че по-добре да не бяха идвали на този свят. Защото преди у тях е имало едно скръб и една беда, че нямат деца, а сега ми казват, че имат хиляди беди и още толкова скърби от своите деца, така, че даже се срамуваме да се покажем пред хората. Родителите ме умоляват да помогна със своите молитви и да спася техните деца. Но когато аз ги питам, а вие какво направихте за това, да помогнете на тези нещастни създания, те отговарят почти всички еднакво – че не са могли нищо да направят, тъй като децата, когато са достигнали до преходната възраст, са се изплъзнали от техния контрол.

Не – им казвам аз – вие сте закъснели. Ако вие сте изпуснали детските години и сте чакали да дойде преходната възраст, за да се заемете с възпитанието на своите деца, то ето ви и последствия. Чакайте и още по-лошо. Детето е като тесто. Колкото е по-меко тестото, толкова по-лесно можеш да го оформиш.

Така е и с децата. Колкото по-малко е детето, толкова е по-лесно да го възпитаваш, да формираш характера, да го учи; и да му помагаш да се развива.

Ако чак сега сте си спомнили, че имате деца, или по-точно, те сами са ви напомнили за себе си със своето непослушание, с това, че ви тормозят, със своето лошо поведение и въобще със своето безнравствено държание, сега вече е късно. Птичката е излетяла. А ако птичката е излетяла, то е много трудно да я уловиш, даже е почти невъзможно!

Възпитанието на детето – това е началото и краят на тези задължения, които имат родителите, пред човешкото създание, които те при Божественото съдействие са произвели на този свят! Родителите, които са претърпели неуспех в правилното възпитание на своето дете, може да считат, че са претърпели неудача във всичко! Във всичко! Чувате ли ме? Да предположим, че има родители, които целия си живот са посветили на увеличаване на финансовото си състояние, преумножаването на своите доходи, след което са станали богати хора, докато в същото време не са направили нищо за възпитаването на своите деца. И така те, не само нищо не са дали на своите деца, но напротив – трудили са се с пот на лицето за това , за да направят от тях лентяи, безделници и престъпници! Да! Уверявам ви. Отгледали са престъпници!

И знаете ли защо? Защото парите, когато попаднат в ръцете на разглезени хора, принасят зло не само на тях, но и на тези бедни хора, които общуват с тях. Защото тези последните ги заставя нуждата да се продават на богатите, а те ги използват като безволни личности, където и както си искат. Но винаги за зло!

Не сте ли чували народната мъдрост: „Парите развращават човека“? По-добри думи за това, което правят парите с човешкото съзнание, поне аз, не съм чувал. От незапомнени времена хората са забелязали, че за пари се продава даже и съвестта. Такива примери има много. Не предаде ли Юда Христа за пари? За 30 сребърника? Това е очевидно! Този пример не е ли достатъчен за това, за да се убедим в разрушителното действие на парите, когато те се намират в ръцете на хора, нямащи в себе си Бога? И така, тези, които не се грижат за правилното възпитание на своите деца, кого мислите отглеждат? Те отглеждат Юди! Да! Именно Юди! Ах, нещастните! Събират си съкровища тук, на земята, а Небесното Царство не ги интересува!

Още повече, тези богатства, които събират тук, няма да успеят да се възползват нито те самите, нито ще успеят да го запазят лошо възпитаните им деца. И знаете ли защо? Защото и самите родители страдат от неизлечимата болест, наречена – сребрелюбие! И този недъг няма да ги изостави до гроба! Те остават равнодушни към всички останали блага, които Бог е дарил на човека. Следователно, те така и ще си умрат, без да се възползват от своите пари! Що се касае до техните деца, които са се отпуснали до такава степен, че са станали неспособни за нищо. Затова те не са в състояние да запазят тези пари! Да знаете, че да се запазят парите е къде по-трудно, отколкото да ги изработиш!

Затова, когато няма правилно възпитание – няма нищо. Детето получава правилно възпитание не по този начин, по който ние искаме и още повече, не тогава, когато ние искаме! Възпитанието започва от момента на зачеване на детето и продължава през целия период на бременността. От деня на неговото раждане до времето на неговото пълнолетие грижата за правилното му възпитание не само не намалява, но и се увеличава.

 Аз ви говоря за най-главното. И затова искам да обърнете на това особено внимание!Когато детето се намира още в майчината утроба, родителите вече са длъжни да се загрижат за него! Да! Още тогава!

Вие ме питате: какво можем да направим за детето, което още се намира в утробата? И аз ви отговарям: самите ние – нищо! Но Този, Който му е дал да се зачене – всичко! Наистина, има ли по-голямо чудо от това – на зачатието? Разбира се, че няма!

Затова сме длъжни да се обръщаме към Него и в нашите горещи молитви да Го умоляваме да се загрижи за усъвършенстването на тялото и душата на заченатото дете. И той, с благодатта на Светия Дух ще подреди всичко. Но нашите молитви с това не спират до тук. Напротив! След раждането на младенеца, по мярата на неговото израстване, сме длъжни да увеличаваме и нашите молитви за него.

По този начин ние показваме, че действително доверяваме правилното възпитанието на нашето дете на Самия Бог. А когато нашето дете се намира под непосредственото, постоянно наблюдение и защита на Бога, тогава ние можем да бъдем уверени, че то никога няма да се отклони от правилния път.

Източник Цветослов советов