Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.08.2018 20:46 - Може ли Църквата да се моли за самоубийците - православната гледна точка!
Автор: jeliaza Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 3144 Коментари: 11 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Протоиерей Георгий Северин

 

image

„По някакво недоразумение и съвършено погрешно, някои у нас смятат, че този въпрос и до днес няма определено решение в нашата Православна Църква или се признава за такъв, който трябва да се подложи на обсъждане и преразглеждане от страна на църковната власт”

Светител Теофан Затворник („Советы православному христианину”)

Църковната иерархия, както и цялата пълнота на нашата Църква, се ръководи от каноните или от Правилата на светите Апостоли, Вселенските и Поместни събори. С тяхното съблюдаване се съхранява, както чистотата на Православието, така и истината в него. Затова и Светата Църква е стълб и крепило на истината, както е казал Апостол Павел (1 Тим. 3:15). С тези Правила се направлява към благочестив живот, както всеки християнин, така и цялото християнско православно общество. 

Св. Църква не може да греши. А тя счита самоубийците за отлъчени от общение и, значи за лишени от надежда за спасение. Защо Църквата се отнася така строго към хора, които по вяра са православни християни, когато сами се лишават от живот?

Кръстен християнин, чиято убийствена ръка отнема собствения му живот, двойно оскърбява Бога: и като Творец, и като Изкупител. Такова боговраждебно действие е плод на неверие и противене на Божествената воля. Господ му е дал живот, а самоубиецът кощунствено отхвърля този дар. Самоубиецът, според светите отци на Църквата, е духовен потомък на предателя Иуда.

Милосърдният Бог е създал човека по Своята благост и му е вдъхнал Своя Дух, предназначавайки Своето създание за вечен живот. След грехопадението на прародителите в рая, Бог не отнел от човека Своя Дух, духа на вечността. Дал му временно изпитание на земята и, наказвайки го с временна смърт, му обещал, поради неизречената Си любов към Своето творение, да му изпрати Спасител – Своя Единороден Син. Обещал му, че след достоен живот тук на земята и чрез вяра в Спасителя, човек ще бъде наследник на вечния живот в блажено пребиваване със своя Творец. Ето това е Божият замисъл за човека, ето я целта на земния живот за християнина – вечен, блажен живот след гроба. Земният му живот е място за подвизи според вярата, а след гроба – място за праведно въздаяние.

Една от  главните причини за самоубийството е отслабването на вярата или даже неверието в задгробния живот. Животът на човек, загубил или даже временно забравил за тази вяра, е наистина нещастен и изпълнен с всякакви беди и опасности.

Основното, което води до самоубийство е неверието, но то предопределя и поведението в живота. Разюзданите нрави увеличават числото на самоубийците. Пороците и тежките грехове обикновено раждат униние, скръб и потиснат дух. Има и такива лекомислени хора, които се лишават от живот по най-нищожни причини: от самолюбие, от желание за слава, от нежелание да бъдат посрамени, заради излъгани надежди и други причини без особено достойнство.

Каквито и причини да има за самоубийство, само една се признава за оправдана – лишаване от живот при умопомрачение. Във всички други случаи самоубийството се смята за тежък грях без надежда за прошка на Страшния съд Христов.

Ето определението на Светата Църква за самоубийците: „за такъв не може да става приношение”, тоест нито безкръвна жертва, нито помен. Така е записано в църковните правила (на Тимотей Александрийски, Правило 14). Дори и роднините да уверяват свещеника, че се е самоубил по време на умопомрачение, свещеникът „трябва най-грижливо да изпита” дали това е вярно. Иначе сам „попада под осъждане” (същото Правило). 

Номоканон, Правило 178 гласи: „Ако убие човек сам себе си, не пеят над него (значи не се извършва погребален чин), нито го поменават”Самото обстоятелство, че е преминал в отвъдното без примирение с Църквата, че е умрял без да се е изповядал, непричастен със Светите Тайни Христови, вече дава достатъчно основание за това, да му се откаже опело и помен, защото според 13-то правило на I Вселенски събор всеки преди смъртта си трябва да бъде напътстван с изповед и със Св. Причащение. Самоубиецът остава без напътствие с тези Тайни не по някакви странични причини, а по собствено произволение. Да, Църквата справедливо отказва опело и помен на нарочно самоубилите се! С цел да убеди недоумяващите, че имат невярна представа за това, че нашата Православна Църква непременно трябва да се ръководи във всички отношения към хората само от чувство на любов, светият Божий угодник Теофан пише: „ Любовта е основа на всички закони и добродетели, не само евангелски, но и човешки, граждански; следователно, всяко действие, съгласно със закона, е съгласно и с любовта, и всяка оценка на това действие, съобразна със закона или правосъдието, е съобразна и с любовта. Но любовта стои по-високо и е по-голяма от закона.

Има действия на любовта, които не се определят от закона като положителни, но в никакъв случай не са противозаконни; но действия, определяни от закона и не изпълнявани са незаконни, защото са беззаконни и противни на любовта, въпреки че се вършат уж за нечие добро. Ако съдията оправдава виновния против закона или награди недостойния, то въпреки, че изглежда да е направил добро, той го е сторил на виновния и недостойния, и така е сторил повече зло, отколкото добро, защото е нарушил любовта към общото добро, власт и правила”. (Не напразно е казано: „И в милостта е нужен разум”). Ще кажете, че милостта ще бъде похвалявана на съда
 (срв. Иак. 2:13). Милостта трябва да се среща с истината. Не решава ли най-добре този спорен въпрос Христовият Кръст? Колко безкрайно голяма любов, а в същото време – колко безкрайно голямо правосъдие!”

Св. Църква и между скоропостижно умрелите намира такива, на които би могла да помогне, както и помага с молитвата си. Например опиващите се с алкохол, разбира се, са самоубийци, ако са пили по много и с години. Но тъй като тези хора все пак не са търсели смъртта си и не са извършили самоубийство, то Църквата в името на християнската любов и с надежда на Божието милосърдие, позволява на роднините да ги поменават.

Що се отнася за съзнателния самоубиец, то той безвъзвратно се е отрекъл от Бога, Премилосърдния и Всемогъщия, и заедно с това е отхвърлил висшата сила, която би могла да го спаси, и без която дори праведниците не се спасяват – Божията благодат. Самоубиецът сам се е лишил от времето или срока за покаяние, като произволно е прекратил своя живот. А който си тръгва оттук зъл и неразкаян, не може да бъде простен.

Ние вярваме и изповядваме, че „няма грях, превъзхождащ Божието милосърдие”. Има само един грях, който не може да бъде простен – това е грехът, оставен без покаяние, за когото няма разкаяние. Самоубиецът, лишавайки се от живот, няма възможност да принесе покаяние за този страшен грях, и неразкаян и неопростен преминава в отвъдното, с греха на хулата против Светия Дух. Светият Дух - Жизнодавецът, Който всичко животвори и на всичко дава живот! Прекъсвайки живота си по своя воля, самоубиецът се противи и на Божията воля, на Божия промисъл за него, а това се явява непослушание, гордост, неверие и малодушие.

Богомъдрият светител епископ Теофан, пише по този повод: „Питате, може ли да се молим за самоубийците. ЦЪРКВАТА НЕ ПОВЕЛЯВА, а как ще се молят синовете и дъщерите?... Тук прозира грехът на гордостта и самомнението, че ние сме по-милосърдни от Църквата и от Самия Бог... Църквата е жив съюз на всички вярващи, които се съчетават всички в едно под един Глава – Христос Господ, и съставлявават едно тяло. Съставляват я вярващите – живите и умрелите. Отишлите си оттук неразкаяни, остават извън нея и извън Господа Спасителя, нейния Глава... Църквата не се моли за самоубийците, защото те умират в смъртен грях, неопростен и неочистен с покаяние”.

Много светители от всички времена, обръщайки се към свещениците, от които роднините на самоубийците най-напред искат опело и молитви, ги призовават така: „О, иерею! И самоубийците е имал предвид Христос, когато е казал в Евангелието: който похули Духа Светаго, за него прошка не ще има вовеки, а виновен ще е за вечно осъждане, (Марк. 3:28).

Църквата е заповядала и е постановила да не се извършват молитви за самоубийци. Иерею, помни: цялата сила на злото направлява сатаната за тези, които извършват поменаване на самоубийци. За самоубийците полза няма, а за теб – огромна вреда. Ти ли си по-милосърден от Бога? За какво свидетелстваш на дело и молиш Господа и в молитвата говориш: ето, аз съм по-милосърден от Тебе. Лъжливо милосърдие! И затова Бог допуска дявола да завладее и душата и тялото ти”.

Ето защо всеки свещенник трябва да знае, че „съгласно църковните правила, погребален чин над самоубийци може да се извърши само в случай на невменяемост на починалия, тоест ако се е самоубил в умопомрачение, за което трябва да има медицинско заключение”. И затова свещенослужителите не бива да пращат миряни (роднини на самоубиеца) при своя архиерей, за да получат разрешение за опело.

Нали съборно Апостолската Църква е дала определение по този въпрос и един епископ не може сам да решава да има ли опело и поменаване на самоубийци, защото иначе неговото решение ще е против съборния глас на Св. Църква, против църковните правила. А самите иереи трябва ясно и разбираемо да обяснят, защо не може да се извърши нито опело на самоубиец, нито да бъде църковно поменаван.

В последно време самоубийствата твърде много зачестиха. Те приеха вече едва ли не характер на епидемия. За да се борим със злото, трябва да усвоим правилен възглед за неговия характер. Затова тук доста може да помогне гласът на църковните пастири.

К Истине.ру 

Превод: Костадин Стратиев




Гласувай:
3



1. teazar - Здравей jeliaza
08.08.2018 00:06

   Поздравления за темата на постинга ти. Позволявам си да коментирам защото кореспондира с мислите ми относно тълкованията на понятията „вяра“, църква“, „канони“ и все по-вменената ни демагогска прагматика за разбиранията им…
Според мене (а и от все повече осъзнати хора) истинските християни и вярващи от самосебе си подразбират Принципите, а не Каноните на каквато и да е Църква.
   Относно „канона за самоубийството“ разковничето е в разбирането на твърдението:
jeliaza написа:

   Каквито и причини да има за самоубийство, само една се признава за оправдана – лишаване от живот при умопомрачение. Във всички други случаи самоубийството се смята за тежък грях без надежда за прошка на Страшния съд Христов.

   Но…кой и как тълкува думата „умопомрачение“?
   Всички сме свидетели на ежедневното ни и дългогодишно целеустремено умопомрачаване на хората чрез всевъзможни средства като образование, информираност, медицина и даже класифицираните все още към конспирацията народо-психологични и психотронни методи и оръжия…
   Резултата и целта е „народа“ да обича и харесва вменената му съдба да Служи на понятието „Църква“, която няма полза те да се самоубиват, докато са послушни…
   А не съзнаваме ли че на същите принципи като изопачените „Христови църкви“ ние сме почитатели и на хиляди други Заместители на Вярата ни, като партии, езотерични мании, модни и езотерични фетиши, футболни и други мас-клубове и ежедневнитени Компютър и Телевизор с гологлавите си емисии вменяващи ни заблуждения, страх, но и Примирение най вече…
   И изпитанието е голямо !
   И огромен брой хора се самоубиват не само от Умопомрачение, но от слабостта си да се преборят с него… Грях е!
   А аз не мисля че има много такива, които съзнателно бягат от Божия Дар – Живота. Това вече е наистина Голям грях!
цитирай
2. jeliaza - Без Бога няма спасение.
08.08.2018 20:40
Църквата е спасителният кораб, даден ни от Света Троица. Единствено в православието човек намира утехата във вечния живот и с Божията помощ успява да надвие козните на врага - демоните. Това, за което вие говорите са все опитите на дявола да изкуши човешката душа да я завлече в ада. Ако човекът можеше сам да се спаси нямаше да има нужда Господ Иисус Христос да слезе на земята и да стане човек, да страда и да приема кръстна смърт заради нас, хората, да възкръсне в третия ден и да се възнесе за да дойде Утешителят - Светият Дух на Петдесетница. Именно вярата ни във възкресението на мъртвите и в Бъдещият Ден ни кара нас - православните християни да гледаме с вяра, надежда и любов и с очакване на Второто пришествие на нашия Господ в славата си - да съди живи и мъртви. И царството му не ще има край. Четете Символа на вярата, в него всичко е казано.

Тук на земята има много страдания и мъки. Само молитвата и църковният живот облекчават човешкото страдание. Господ ни е дал едната свята вселенска /съборна/ Църква, в която чрез тайнствата и най-вече тайнството Причастие общуваме с Живия Бог. Без Бога нищо не е станало и не може да бъде. Говорете с православен свещеник и ще получите духовната храна, от която имате потребност. Бог да ви благослови и напътства.
Желяза
цитирай
3. bven - Според мен църквата и свещениците може да не се молят за самоубийците, но
13.08.2018 13:34
техните близки, познати и непознати, би следвало да измолват прошка на душите им. Според мен няма Божие наказание за дадено действие - всеки сам решава как да постъпи. И за съжаление, в повечето случаи смята, че постъпва правилно от своя гледна точка. Но понеже всички ние носим божествена искрица в себе си, т.е. Бог е в нас и ние сме в него, защото той знае всяка наша мисъл, идея, действие, щом едно събитие се е случило, то е било със съгласието на нашия Духовен Баща. А затова, че си пожелал да прекъснеш нишката на живота, ти и твоят Дух получаваш съответното учение и за съжаление, както когато не си научил уроците, се завръщаш - да отработиш грешките в следващ живот. Може би това важи не само за самоубилите се, а и за всяко действие с кармчни последици. Като особено тежки са тези, свързани с племенни, родови или държавни недобре премислени действия. Примери в нашата история - достатъчно.
Затова е добре всеки ден и всяка вечер да пожелаваме Светлина и Любов на всичко и всички на Земята, планетите и цялата вселена.
Благодаря, че разрешавате коментари.
цитирай
4. jeliaza - Превъплащаващите се „християни”
15.08.2018 12:25
иг. Никон Воробьов
Днес си спомних за двамата свети пророци – Моисей и Илия, – явили се и беседвали с Христос по време на Неговото Преображение, за да поясня православната гледна точка относно индуистката теория за преселението на душите, с други думи-теорията за реинкарнацията. Необходимост от това има, защото даже и в църковна среда, а понякога и в селските енории, колкото и да е печално се срещат случаи, когато в беседа на свещеника със енорияш, считаш се за православен християнин, изведнъж се открива, че той (или тя) вярва, че човек не живее само един път на земята, а както учат индийските религиозни системи, може да се връща отново и отново в този живот.



Такива хора,-които даже и езикът ми не се обръща да нарека православни,- вярват, че душата на човека напуска една тяло, за да влезе след това в ново- в мъничкото тяло на зародиша, който се намира още в майчината утроба. По този начин, човек като че ли се ражда отново, незнайно защо забравяйки за всички предходни въплащения. Така много пъти той идва и си отива от тази земя, постоянно усъвършенствайки се и достигайки накрая до Нирвана, т. е. пълно сливане с Абсолюта, а още по-точно-до пълно небитие.



Безусловно, тази лъжлива теория, проникнала при нас от Индия, сама по себе си поражда много въпроси, например: как са възникнали разумните самоосъзнати личности (т. е. душите на хората), ако самия бог на индусите е само някакъв жизнен принцип, а не разумно осъзната личност ( т. е. богът им е безличен)? Кой в края на краищата е създал и определил количеството на изначално съществуващите души? Откъде се вземат новите души, необходими за новите човешки тела, появяващи се в резултат на демографския ръст на населението на земята? Защото ако следваме логиката на това учение, нейното население следва да е постоянно: колкото души са се освободили от телата в резултат на смъртта, толкова нови тела (не повече) могат да получат душите, за да станат човеци. Има и много други въпроси, но най печалното се заключава в това,
цитирай
5. jeliaza - -
15.08.2018 12:29
че псевдохристиянските поддръжници на идеята за превъплащението с помощта на Библията и цитати от Писанието се опитват да докажат обективността на тази наистина дяволска теория.



В подобни случаи обикновено се позовават на девета глава от Евангелието от Марк, където се разказва за това, как трима апостоли веднага след чудото на Преображението, свидетели на което станали, спускайки се заедно с Учителя от Таворската планина, питали Христос: „а защо книжниците казват, че първом Илия трябва да дойде?…Но казвам ви, че и Илия дойде, както е писано за него, и сториха му, каквото си искаха.” (Мк. 9:11-13) Обяснявайки това място, лукавите „превъплащенци” казват: „Ето, вижте! – значи пророк Илия се е превъплатил в ново тяло! Неговата душа се е преселила в тялото на Иоан Кръстител, за който Христос казва, че Илия дойде, и постъпиха с него така, както искаха”! Защото именно Иоан, наречен Предтеча, е дошъл преди Христос, проповядвал, а след това бил убит”.



Лукавството тук, драги братя и сестри, се заключава, както винаги в преднамерено лъжлива трактовка на цитати, изкарани от общия контекст на Свещеното Писание. Но св. Църква учи, че за правилното разбиране на един или друг труден текст е необходимо да се разгледат всички аналогични места от Писанието, говорещи за същото. Само тогава ще стане ясно, за какво става дума. И така, каква се говори, например за Иоан Кръстител и за пророк Илия в Евангелието от Лука? Отваряме първа глава: „А Ангелът му рече: не бой се, Захарие, понеже твоята молитва биде чута, и жена ти Елисавета ще ти роди син, и ще го наречеш с името Иоан; и ще имаш радост и веселие, и мнозина ще се зарадват за раждането му; защото той ще бъде велик пред Господа….. и ще върви пред Него в духа и силата на Илия” (Лк. 1: 13-17). От прочетени текст ние узнаваме, че не пророк, и даже не ангел, а сам ангел Божий (по учението на Църквата това е бил архангел Гавриил) напълно развенчава митическата теория за преселението на душата на пророк Илия в ново тялo.
цитирай
6. jeliaza - -
15.08.2018 12:29
От думите на Архангела става съвършено очевидно, че новият пророк, който трябвало да се роди, ще има такава духовна сила, каквато преди е имал пророк Илия, ще придобие същия Дух Божий. Но освен този текст ние трябва да вземем под внимание и това пророчество, което било изречено много преди Рождество Христово от пророк Малахия за бъдещото служение на Пророк Илия, който във времето на Малахия отдавна бил взет от Бога от материалния свят и преместен в духовния. От пророчеството на Малахия става ясно, че пророкът ще се появи на земята непосредствено преди свършека на земния живот на човечеството, т. е. преди края на света и настъпването на Страшния Съд. Именно за това говори Създателят с устата на пророка: „Ето, Аз ще пратя при вас пророк Илия, преди да настъпи денят Господен-велик и страшен. И той ще обърне сърцата на бащите към децата, и сърцата на децата към бащите им, та, след като дойда, да не поразя земята с проклятие”(Мал. 4:5-6).



Това пророчество, както вече се каза по-горе, напълно се съчетава с Откровението на Иоан Богослов и именно така се разбира от цялата пълнота на Божията Църква. Така, ние виждаме, първо, че пророк Илия се пази от Бога за дните на Второто пришествие в предишното, макар и изменено тяло, второ, че за всичките преминали до сега векове неговата душа не се е преселвала, а и не може да се пресели и трето, че той ще дойде в същото тяло. Но и със Своето Преображение Христос ясно говори за същото. В кого –кажете ми, стоящи тук „превъплащенци”-се е вселявала душата на Божия пророк Илия, ако той сега, на Тавор, стои редом с Христос и говори за предстоящите Му кръстни мъки, за болките и страданията на кръста?…



Но ето ви и още едно доказателство за лъжливостта на теорията на реинкарнацията, която вие се опитвате да оправдаете с помощта на Евангелието. Редом с Христа апостолите виждат на планината Тавор още един пророк-Моисей. Следователно, за петнадесет века, минали от смъртта му до Рождество Христово той така и не се въплатил в никой човек!?
цитирай
7. jeliaza - -
15.08.2018 12:31
Иначе до Христос не би стоял Моисей, а съвсем друг човек! Интересно е само кой по ред би бил, започвайки от Моисей? Неговата душа за петнадесет века би трябвало да смени множество телесни обвивки, всеки път без да знае нищо за своето предходно въплащение. Обаче Моисей на Тавор осъзнавал себе си все пак като Моисей! И апостолите разбрали, че това е Моисей. Как разбрали това? Чрез Духът Божий, естествено. По този начин явяването на Божиите пророци Илия и Моисей по време на Преображението на Господ Иисус Христос отчетливо ни показва, че никакви превъплащения никога не са съществували и не съществуват. Това е абсолютно лъжлива теория. На кого е нужна тя?



превод от руски

източник http://www.pravoslavie





цитирай
8. bven - Според мен теорията за превъплащенията е съществувала в изначалните знания, дадени на хораха.
15.08.2018 18:57
В по-късен етап, за да се владеят душите на хората чрез страх, се решава официално на Никейския събор - естествено,без много шум, да бъдат скрити тези знания. Но това отваря една много неприятна страница. Всеки смята, по този начин, че живее само един път и всичко му е разрешено. Така се оправдава всяка една постъпка - от неуважение към личността до убииства на милиони хора с цел обогатяване на отделни личности и пр., грабежи и лъжи, известни в цялата история досега. И не е необходимо да се обърне човек към индийската митология, за да чете и знае, че много състояния, близки до смъртта, обясняват древните знания за прераждане. А когато знаеш, особено в днешно време, че всяка една мисъл, действие или дума се знаят в записите на Акаша и се връща по закона за кармата със съответна сила в даден живот, едва ли ще се държиш непочтително към хората около себе си и ще следиш за един хармоничен и балансиран живот. Което отдавна липсва в нашето общество именно поради липсата на образование по тези въпроси.
Не мога да ви дам определен цитат, но литература има достатъчно.
Светлина и Любов!
цитирай
9. jeliaza - Прераждане. Реинкарнация. Reincarnation - Има ли прераждане според Библията?
16.08.2018 05:17
Прераждането - истина или лъжа?

Съществува ли прераждане и съвместимо ли е то с християнството? От време на време жълтият печат поднася платени сензационни истории за деца, които си спомняли предишни животи. После се оказва, че тези случаи са най-обикновени мистификации. Но ако прераждането важи за всички, защо само някои хора могат уж да го потвърдят, а милиарди други - не? Психологията смята, че всъщност става въпрос за едно често явление, наречено с френското название "дежа вю". При него човек преживява като личен опит нещо случайно чуто, видяно, прочетено.

Прераждането е присъщо преди всичко на индуистката митология. То не се споменава в най-ранните й писания - "Ведите", а в по-късните - "Упанишадите". Илюзията за прераждане възниква в дълбока древност, когато хората живеят в лоното на природата заедно с растенията и животните и смятат, че душите им след смъртта преминават в тях.

Теософите и дъновистите настояват, че за прераждане се споменавало в Библията. Самият Христос бил казал, че св. Иоан Кръстител бил прероденият пророк Илия. Наистина Господ казва за Своя Предтеча: "И ако искате да приемете, той е Илия, който има да дойде" (Мат. 11:14). Дали това означава, че св. Иоан е прероден Илия или Иисус има нещо друго предвид?

Според Свещеното Писание мисията на Илия е да подготви избрания народ за пришествието Господне на земята. Ако св. Иоан Кръстител е духовно равен на Илия, това означава, че вече се е изпълнило пророчеството за идването на Месията.

Освен това, може ли човек да се прероди преди да е умрял? Библията разказва, че пророк Илия е взет жив на небето (Сир. 48:1). Как той може да се прероди, щом не е умрял с тяло? Оказва се, че твърдението за прераждане на Илия в Иоан Кръстител е нескопосана измислица.

При срещата с човека, роден сляп, апостолите питат Христос кой е съгрешил, "тоя или родителите му, за да се роди сляп"? (Иоан Някои твърдят, че тук се загатвало за прераждане и карма. Но ги опровергава отговорът на Самия Иисус, който казва: "Нито
цитирай
10. jeliaza - -
16.08.2018 05:17
При срещата с човека, роден сляп, апостолите питат Христос кой е съгрешил, "тоя или родителите му, за да се роди сляп"? (Иоан. 9:2). Някои твърдят, че тук се загатвало за прераждане и карма. Но ги опровергава отговорът на Самия Иисус, който казва: "Нито тоя е съгрешил, нито родителите му, но това биде, за да се явят делата Божии върху му" (ст.3). След което Той излекува слепия с едно докосване.





Възкресение Христово, Хорос.Вярно е, че Библията никъде не отрича прераждането. Но също така е вярно, че тя никъде не говори за прераждане. Ако съществуваше прераждане, Библията в никакъв случай не би го отминала без внимание.

Не издържа и на елементарна критика твърдението, че текстовете за прераждане били отстранени в по-късните й редакции. Основната идея на Божието Слово е възкресението - духовно и телесно. Самата идея за възкресението е несъвместима с идеята за прераждане. Със същата логика може да се каже, че Библията никъде не отрича например мюсюлманството. Причината е, че мюсюлманството се появява чак 600 години след написването на последната библейска книга. Не може да се говори против нещо, което още не се е появило.

И днес звучи актуално предупреждението на ап. Павел в Посланието му до колосяните:

"Гледайте, братя, да не ви увлече някой с философия и с празна измама според човешкото предание, според стихиите световни, а не според Христа" (2:8).

Архимандрит д-р Павел Стефанов


цитирай
11. jeliaza - Има ли прераждане според Библията
16.08.2018 05:18
http://www.pravoslavieto/inoverie/reincarnation/istina_ili_luzha.htm
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: jeliaza
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 163168
Постинги: 150
Коментари: 55
Гласове: 139
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031