Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.02 17:08 - Господи, ако Те има, то просвети ме и аз ще Ти служа от все сърце и душа
Автор: jeliaza Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 164 Коментари: 1 Гласове:
1



 Автор : Игумен Игнатий (Бакаев)  

В нашия храм се отби група пенсионери. Посещението им бе част от мероприятията, които бяха планирали за неделния ден. Като отслужихме благодарствения молебен, седнахме да си поприказвахме. Запитах ги:
 

- Кой може да каже, какво ще стане с вас след 50 години?
 

След известна пауза една жена на около 60 години каза:
 

- Сигурно ще боледуваме.
 

Учудих се на нейния оптимизъм! И увеличих числото на годините, като ги попитах, а какво би било след 80-90 години? Отново мълчание, след това някой тъжно изговори:
 

- Преди всичко, до това време отдавна ще сме умрели.
 

Отбелязах:
 

- Телата ви ще бъдат мъртви, а къде ще бъде вечната ви душа?
 

Мълчание. След това една от посетителките гръмко възкликна:
 

- Аз ще бъда в рая!
 

Впоследствие се оказа, че тя е роднина на свещеник.
 

Искам да подчертая, че те влязоха в църквата без намерение да се помолят. Просто нашия скит се оказа един туристически обект по пътя им. Същото щеше да бъде и ако на нашето място стоеше някоя известна полуразрушена старинна кула. Почувствах се много огорчен. Да не се готвиш за бъдещето си, ти вършиш голямо престъпление пред Бога не само за самия себе си, но още повече за своите потомци.
 

Та нали, ако не бъдеш спасен след смъртта си, ще повлечеш след себе си и потомците си. Те също ще погиват, ако не се появи в рода им някой, подобен на онзи младеж от Евангелието, когото Христос повикал след Себе Си. „Позволи ми да погреба баща си“ – казал младежът. Спасителят му отговорил: „Остави мъртвите да погребат мъртъвците си, а ти иди и благовести Царството Божие“.
 

Разбира се, тук не става въпрос да не се грижим за телата на умрелите. Но по-важното е да се грижим за живите и да ги подготвим за Царството Небесно. Ако ти не си озарен от светлината на това Царство, то ти приживе си умрял. У нас най-вече мъртви мъртъвци погребват, че и понякога викат свещеници да ги опеят. После възпоменават какъв добър човек са погребали, как в неделните дни събирал по баните приятели, славно ги угощавал, бил шампион по решаване на кръстословици и тъй нататък. И нито дума за душата му, за покаяние, за Бога и вечния живот. Съберат се мъртъвци около мъртвец, поприказват си, попийнат си, разотидат се, без нищо да разберат от срещата със смъртта. А душата на онзи в този момент дава отговор при митарствата.
 

Покойникът, когото са изпратили, преди всичко не е бил съвсем невярващ. Допускал е съществуването на някакъв висш разум, имал е някакво лъжливо понятие за Бога, защото не е научен на истинска вяра нито от родителите си, нито от училището. Нито от Църквата е научил нещо, защото я е презирал, смятал е, че тя е за болните, слабите и за всякакви неудачници.
 

За такива хора Старецът Силуан казва, че гордостта им не им позволява да застанат на пътя на вярата. „На невярващия“, казвал той, „давам такъв съвет – нека каже: „Господи, ако Те има, то просвети ме и аз ще Ти послужа от все сърце и душа“. И за такава смирена мисъл и готовност да послужи на Бога, Господ непременно ще го просвети. Но не трябва да казва: „Ако Те има, накажи ме“. Защото ако последва наказание, то, може би, няма да намериш сили да благодариш на Бога и да принесеш покаяние“.
 

източник:https://vk.com/soborno




Гласувай:
1
0



1. mihala - аз ще кажа
03.02 17:21
Господи, ако те има открий ми се за да те позная, защото неизпълненото обещание е също грях.Поздрав
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: jeliaza
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 23266
Постинги: 49
Коментари: 12
Гласове: 25
Архив
Календар
«  Февруари, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728