Днес има много предизвикателства пред децата. Видеоигри, постоянно променяща се технология, тормоз и съзтезание за статуса в живота са част от ежедневието ни. При отглеждането на децата и внуците ни, наблюдавах няколко неща. Бих искала да споделя това, което научих. 

1. Добрата старомодна игра е чудесна. Децата не се нуждаят всичко да шуми, разговаря или пее. Сградите, кухните за игра и книгите са вдъхновяващи начини за насърчаване на въображението. Вземете децата си на безопасни площадки и места, където те могат да взаимодействат с другите и да освободят своята енергия. Алтернативата е да ги оставите да играят сами и да се учат на това. 

2. Почивката и сънят са важни. Не подкрепям телевизията или компютрите в спалнята. Добрите сънни навици се развиват от най-ранна възраст, а рутинното време за лягане придружено с тишина, четене или молитва е нещо, което трябва да бъде насърчавано. 

3. Христос е наш приятел. Обичах да чета историята за Христос на моя внук още от негова малка възраст. Иска ми се да бях чела повече на моите деца. Научете децата си да обичат Господ Иисус в сърцата си и да прегърнат историите за Неговата безусловна любов. 

4. Вярвайте в помагането на другите. Обичам да виждам родители, които носят малките си деца на закуска в приятелските ни събирания. Децата до 5 или 6 годишна възраст могат да помагат в сервирането, почистването и подреждането. Когато подкрепяте и насърчавате децата си да помагат, то вие ги учите на добро домакинство.

5. Дайте пример. Ако искате децата ви да се отнасят към другите, както те искат да се отнасят към тях, то трябва сами да го практикувате. Ако те ще ни имитират (а те ще го правят), то трябва да дадем пример за зрялост, честност и отговорно поведение. Участието в църковните дейности носи посланието, че тези неща са от изключителна важност. Ако сме разделени, децата ни ще бъдат като нас. 

6. Приемете вашите недостатъци и несъвършенства. Само Бог е съвършен. Не трябва да имаме неразумни стандарти за себе си или за децата си. Проектирането на собствената ни несигурнос и несъобразените ни стремежи към децата и тийнейджърите, може да доведе до емоционални проблеми в по-късна възраст. Оставете собствените си интереси и помогнете на детето да развие увереността си, за да изпълни то своите мечти. Давайте напътствия и обръщайте внимание, когато то е подложено на стрес. Позволете на децата си да правят грешки и да се учат от тях, да не чувстват вина или срам, когато не успеят в нещо. 

7. Учете ги на здрави граници. Децата не трябва да бъдат свободни да определят своите часове или да вземат решения, които принадлежат на техните родители. Ако имате нужда от помощ с границите, помислете за консултация или среща с вашия духовен наставник за напътствие. 

8.  Прощавайте. Думите, като „съжалявам“ трябва да са част от ежедневието. Няма срам в извинението; всъщност това е очисване. Изповедите на грешките трябва да бъдат посрещнати с любов и приемане, а не със скръб и гняв. Господ проповядваше прошка и трябва да помним, че всички сме само човеци.

Да бъдеш добър родител е тудна работа. Интернет е създал добри и лоши източници на информация за всичко, включително за родителството. Продължавайте да държите Христос в сърцето си и Го молете за помощ и подкрепа, когато имате нужда от Него. Семейството, основано на вяра, може да понесе много бури. 

Автор: Джени Джеймс

Източник: myocn.net