Какво казва Църквата за содомските грехове? В „Основи на социалната концепция на Руската Православна Църква" се казва: „Свещеното Писание и учението на Църквата недвусмислено осъждат хомосексуалните полови връзки, виждайки в тях порочно изкривяване на създадената от Бога човешка природа. „Ако някой легне с мъж като с жена, и двамата са извършили мръсотия" (Лев. 20:13). Библията разказва за тежкото наказание, на което Бог подложил жителите на Содом (Бит. 19:1-29), и според тълкуванието на светите отци, това бил именно грехът на мъжеложството. Апостол Павел, характеризирайки нравственото състояние на езическия свят, нарича хомосексуалните отношения „срамотни страсти", оскверняващи човешкото тяло.
„Жените им замениха естественото употребление с противоестествено; също и мъжете, като оставиха естественото употребление на женския пол, разпалиха се с похоти един към други, и вършеха срамотии мъже на мъже, та получаваха в себе си отплата, каквато подобаваше на тяхната заблуда" (Рим. 1:26-27). „Не се лъжете... нито нито малакийци, ни мъжеложници... няма да наследят царството Божие" - пише апостолът до жителите на развратения Коринт (1 Кор. 6:9-10). Светоотеческото предание също така ясно и определено осъжда всички прояви на хомосексуализма. „Учение на дванадесетте апостола", творенията на светителите Василий Велики, Йоан Златоуст, Григорий Нисийски, блажения Августин, каноните на свети Йоан Постник изразяват неизменното учение на Църквата: хомосексуалните връзки са греховни и подлежат на осъждане. Въвлечените в тях хора нямат право да принадлежат към църковния клир (Василий Вел., правило 7, Григорий Нис. прав. 4, Йоан Постн. прав. 30). Обръщайки към омърсилите се с греха на содомията, преподобният Максим Грък казва: „Познайте себе си, окаяни, на какво скверно наслаждение сте се предали!... Постарайте се час по-скоро да оставите това ваше крайно скверно и смрадно наслаждение, намразете го, а който твърди, че то е невинно, го предайте на вечна анатема, като противник на Евангелието на Спасителя Христос и изкривяващ Неговото учение. Очистете се с искрено покаяние, топли сълзи, посилна милостиня и чиста молитва... Намразете от цялата си душа това нечестие, за да не бъдете синове на проклятието и вечната погибел".
Дискусиите за положението на така наречените „сексуални малцинства" в съвременното общество клонят към признаването на хомосексуализма не за полово извращение, а само за една от „сексуалните ориентации", имащи еднакво право на публична проява и уважение. Също така се твърди, че хомосексуалното влечение е обусловено от индивидуално предразположение. Православната Църква изхожда от неизменното убеждение, че установеният от Бога брачен съюз между мъжа и жената не може да бъде равнопоставен с извратените прояви на сексуалността. Тя смята хомосексуализма за греховна повреденост на човешката природа, която се преодолява с духовно усилие, водещо до изцеление и личностно израстване на човека. Хомосексуалните стремежи, както и другите страсти, терзаещи падналия човек, се лекуват чрез Тайнствата, с молитва, пост, покаяние, четене на Свещеното Писание и светоотеческите творения, както и с християнско общуване с вярващи хора, готови да окажат духовна подкрепа.
Отнасяйки се с пастирска отговорност към хората с хомосексуални наклонности, в същото време Църквата решително се противопоставя на опитите греховната тенденция да се представи като „норма", още повече като повод за гордост и пример за подражание. Именно поради това Църквата осъжда всякакъв вид пропаганда на хомосексуализма. Без да отказва на никого основните права на живот, зачитане на личното достойнство и участие в обществените дела, все пак Църквата смята, че лица, които пропагандират хомосексуален начин на живот, не бива да се допускат до преподавателска, възпитателна и всякакъв вид работа с деца и младежи, както и да заемат началстващо положение в армията и изправителните учреждения...".
През 1992 г. Световната здравна организация изключи хомосексуализма от списъка на диагнозите. Но, постъпвайки така, тя просто последва Американската психиатрична асоциация (АПА), която също изключи хомосексуализма от своя „Справочник по диагностика и статистика" (DSM), тоест от списъка на психиатричните разстройства. Ето как стана това.
За да разберем действията на АПА, трябва да си представим Щатите от 60-70-те години на миналия век. Тогава бяха поставени под съмнение всички традиционни ценности и убеждения. Това беше време на бунт против каквито и да било авторитети, с пълен ход вървеше така наречената „сексуална революция". В тази атмосфера неголяма група радикално настроени американски хомосексуалисти започна политическа кампания за признаване на хомосексуализма за нормален начин на живот. И това „лоби" успя да извоюва победа в комитета, занимаващ се с преразглеждане на „Справочника по диагностика и статистика" на АПА.
През 1963 г. Нюйоркската медицинската академия възложи подготвянето на отчет по въпроса за хомосексуализма, тъй като хомосексуалното поведение ставаше все по-разпространено. Комитетът стигна до следните изводи: „Хомосексуалността действително представлява заболяване. Хомосексуалистът е индивид с нарушения в емоционалната сфера, неспособен на създаване на нормални хетеросексуални отношения". В отчета беше казано и следното: „Някои хомосексуалисти излизат извън рамките на чисто отбранителната позиция и започват да доказват, че едно такова отклонение само по себе си е желателен, благороден и добър начин на живот".
Но под натиска на хомосексуалното „лоби", а не ръководейки се от научни заключения, Американската психиатрична асоциация гласува за признаването на хомосексуализма за нормално явление. Професор Р. Байер по-късно разказваше как лидерите на фракцията на хомосексуалистите в асоциацията по психиатрия сриваха опозиционните изказвания на колегите, отстояващи позиции, различни от техните. На заседание на АПА през 1970 г. доктор Ървинг Бибер, известен американски психиатър, изнесе доклад на тема „За хомосексуализма и транссексуализма". Бибер беше подложен на остра критика. Опитите му да отстоява своята позиция бяха посрещнати с оскърбителен смях. Един от критиците се изказа така: „Аз четох Вашата книга, доктор Бибер, и ако в тази книга се говореше за чернокожите така, както се говори за хомосексуалистите, то биха Ви изкормили и разкъсали на четири, както всъщност заслужавате".
По-нататък нещата стават все по-лоши. В следващата по ред комисия през 1971 г., разглеждаща този проблем, влизат хора, които откровено ратуват за хомосексуализма. През 1973 г. противниците на хомосексуалната фракция в психиатричната асоциация на САЩ вече са явно малцинство.
На първия етап АПА решава, че за в бъдеще диагнозата „хомосексуалност" трябва да се поставя само в случаите на „егодистоничен" хомосексуализъм, тоест тогава, когато хомосексуалната ориентация води до „видими страдания" за пациента. А ако пациентът, от своя страна, се чувства нормално с тази сексуална ориентация, сега се смята за недопустимо да му се поставя диагноза психично отклонение. На втория етап думите „хомосексуализъм" и „хомосексуалност" бяха напълно изключени от „Справочника", защото, както беше казано в коментарите към десетото издание, тази диагноза е призната за „дискриминираща".
Пет години по-късно, през 1978 г., след като АПА реши да изключи „хомосексуализма" от „Справочника", беше проведено гласуване сред 10 хил. американски психиатри, членове на АПА. 68 % от психиатрите от числото на попълнилите анкетата, както и преди, смятаха хомосексуализма за психично разстройство.
Грехът, подобно на търкаляща се надолу снежна топка, придобива все по-големи размери. В последното издание на Справочника по диагностика и статистика, издаден от Американската асоциация по психиатрия, вече виждаме съществени изменения по отношение на педофилията. Съгласно DSM-4 човек вече не се смята за педофил, ако просто се привързва към деца или има фантазии за интимен контакт с тях. Той се смята за такъв само в случай, че осъзнава, че постъпва лошо и изпитва тревога по този повод, или ако педофилията „пречи на неговия нормален живот". Така официалната наука в Америка просто призна своята безнравственост, своята духовна неопределеност.
През 2011 г. на парламентарна сесия канадските психолози заявяват, че педофилията също така представлява сексуална ориентация, каквито са хомосексуализмът и хетеросексуализмът". На тази сесия се разглежда законодателният акт по отношение на сексуалните престъпления срещу деца. Против изказването за това, че педофилията представлява „сексуална ориентация", се изказва само един член на парламента...
В последно време законодателните органи на САЩ се готвят да легализират 30 вида „сексуални ориентации", фигуриращи в списъка на психичните разстройства на Американската асоциация на психиатрите - предупреждава правозащитната организация American Family Association. В последните дни на декември 2012 г. Конгресът на САЩ пристъпи към предоставяне на статус на юридическа и федерална защитеност на такива „сексуални ориентации" като инцеста, некрофилията, зоофилията, педофилията" - отбелязва изданието.
Опити да се забрани пропагандата на хомосексуализма в Русия са предприемани както на федерално, така и на регионално ниво още в началото на този век. През януари 2013 г. подобни закони са приети на местно ниво в няколко региона на Русия (Санкт-Петербург, Архангелска, Костромска, Рязанска, Новосибирска, Магаданска, Самарска и Калининградска област, Краснодарският край, Чукотският автономен окръг и Башкирия). Аналогичен законопроект на федерално ниво е бил приет от Държавната дума на първо четене на 25 януари 2013 г. По време на слушането на законопроекта привържениците на содомията не се спират пред нищо. Поведението им е отвратително.
Предстои борба. Не бива да се отнасяме с търпимост към това, с което се опитват да развращават нашите деца, нашата младеж. Содомията е тежък грях! Както показва допитването, проведено от експерти на „Център Левада" в края на април 2013 г. сред възрастното население в 130 населени места от 45 региона в страната, три четвърти от руснаците са убедени, че държавата трябва да пресича всякакви публични прояви на хомосексуализъм. Руското законодателство категорично забранява осиновяването на руски деца от еднополови двойки в чужбина, както и от самотни граждани. Осиновените от еднополови „бракове" деца израстват като силно травмирани личности. Изследването, проведено между 2010 и 2012 г. от професора от Университета в Тексас Марк Регнерус, разкрива страшни факти: 31 % от децата, израснали с майка-лесбийка и 25 % - с баща-хомосексуалист са били принуждавани към полови връзки (включително и от страна на родителите). 24 % от такива деца са правили планове за самоубийство, 25 % са страдали от венерически заболявания. В изследването вземат участие 3000 души в зряла възраст, чиито родители са имали еднополови „бракове".
Нашите деди и прадеди са воювали с фашистите, помнейки: „Нито крачка назад!" И ние, както и нашите предци, трябва да помним: нямаме право да отстъпваме, зад нас е Русия! С нами Бог! И ние ще победим!
Превод: Татяна Филева
