Навярно всеки, встъпвайки в брак, се надява, че ще живее със своята половинка дълго и щастливо, както се казва в приказките. Но защо често, даже без сблъсък с някакви страшни пороци, алкохолизъм или наркомания, без измени и предателства „любовната лодка се разбива в битовизма”?
- Може ли да се предвиди от по-рано, кой брак ще бъде щастлив, а кой –не? Какви са необходимите и достатъчни условия за създаването на щастливо семейство?
- Като свещеник, преди всяка венчавка в нашия храм, аз провеждам беседа с младоженците. Трябва да призная, че е трудно да се познае в началото, кой брак ще бъде дълъг и щастлив и кой няма да продължи и половин година. Това зависи от множества причини. Понякога може веднага да се каже според това, колко нерешени въпроси имат хората преди да встъпят в брак, че след шест месеца тези двамата по ред ще идват при мене да се оплакват един от друг и от това, че очакванията им не са се сбъднали.
Всички свои психологични, духовни, материални и други проблеми, в това число и проблемите във взаимоотношенията със своя бъдещ съпруг, ако те съществуват изначално, например, ако те дразни това, че той пуши – по-добре да се решават до сватбата. Защото, когато хората живеят като семейство, има голяма вероятност проблемите само да се натрупват, а не да се решават. За установяването на отношенията най-много подхожда така нареченият „бонбонено-букетен период”. Когато ухажва своята жена, мъжът се държи рицарски, прави подаръци. Също и неговата дама се старае да се държи ласкаво, да не изказва своето недоволство. Хората се стремят повече да се радват един на друг, да си помагат по спорните въпроси. Ако още по това време при тях възникват непримирими спорове, проявява се различността на характера, с която те не искат да се борят – това е сериозен повод да се замислят струва ли си да встъпват в брак. Да си мислиш, че след сватбата или след венчавката всичко изведнъж ще се измени по вълшебен начин, е илюзия. Ако се изменят, то по-скоро ще е към по-лошо, защото след известно време след сключването на брака на хората им омръзва постоянно да се сдържат и те показват един другиму своето истинско лице. Взаимната търпимост и снизхождението след медения месец също, като правило, не се натрупват. Трябва още много преди свадбата човек да се учи да търпи, да се смирява, да съдейства. Хубаво е, готвещите се да минат под венеца, да разбират, че единствената цел за встъпването в брак е любовта към своята бъдеща половинка, желанието винаги да сте заедно. А ако всяка среща на жениха и невестата завършват с кавга, то можем да си представим какво ще стане когато те се окажат лице в лице 24 часа в денонощието.
Като правило, твърде много психологически и други проблеми във взаимоотношенията възникват в хората, които решават да встъпят в брак в достатъчно късна възраст, за които това вече далеч не е първия любовен опит. Затова е по-добре да устройваме семейния си живот навреме, до тридесет. В тази възраст човек е по-пластичен, по-лесно му е да се избавя от егоистичните навици.
Като цяло, когато хората са готови да си помагат един на друг, във всяка възраст имат всички шансове да създадат щастливо семейство. В този план няма никакво предопределение за щастие или нещастие. Семейството е творчество, при това съвместно. Господ дава на всички хора еднакви условия, но някои ще се възползват от тях, а други не. Често става и така, че се събира двойка, в която и той и тя са възпитани в цялостни семейства, и двамата са съхранили девството си до брака, изглежда, че имат всички шансове също да създадат здраво семейство, а виждаш, че след година са се разбягали, тъй като често хората не умеят да ценят това, което им се дава без особен труд.
Много важен въпрос, който младите хора трябва да се постараят да решат преди сватбата, е въпросът за вярата. Ако тя е църковен човек, а той не е, то в началото е нужно да се постарае да го доведе до Бога, а след това вече да се венчават.
превод от руски
част от интервю на Оксана Северина със свещ. Павел Гумеров
източник: православие ру
