СИАД

Който отиваше във Витлеем, можеше нещо да пропусне да види, но минеше ли по главния площад, под каменния свод на храма, непременно щеше да види малкия Сиад. Той по цели дни стоеше там, а нощем спеше из пещерите край града. Причакваше богомолците или проходящите покрай храма и очакваше от тях милостиня. И никога той не отправяше молба, гласът му рядко се чуваше. Опрян на каменната колона, чуеше ли шум от човешки стъпки, протягаше ръка и пуснеха ли в ръката му някоя дребна монета, с тъничкия си гласец изказваше винаги едно и също пожелание:

-        Бог да благослови милостивото сърце!

Никой не знаеше откъде беше Сиад. Когато беше тригодишен, намериха го край града, изоставен от един керван. Със съжаление разбраха, че той е сляп и сигурно затова го бяха изоставили жестоките му родители, за да не им бъде в тежест. Разпитваха го, но той нищо не знаеше, освен името си, Прибраха го двама добри старци, бездетни, които считаха, че ще сторят добро дело в края на своя живот, заради което Бог ще бъде милостив към техните души след смъртта. Но след четири години старите умряха. Сиад остана сам и понеже милосърдието по онова време беше голяма рядкост, той остана да живее от милостта на случайните минувачи по улиците на града. Външно Сиад не изглеждаше на сляп. Очите му бяха като много други очи - здрави, черни, влажни. Но все пак те не виждаха, без да се разбира какво в тях беше повредено.

Понякога минаваха зли, закачливи деца и понеже Сиад дочуваше техните стъпки, протягаше към тях ръчичка, а те за шега му слагаха малки камъчета. Буен смях се разнасяше тогава около нещастното сляпо дете.

-        Ей, слепчо, смешен слепчо, хубав ли е подаръкът? - викаха

закачливите жестоки деца.

Каква мъка беше в клетото сърце на Сиад в такива минути! От слепите му очи капеха една след друга прозрачни едри сълзи, гърдичките му се надигаха, в гърлото го задушаваше. Той чувствуваше, че е сам в света и че нямаше сбой близък човек, на когото да повери своята съдба и който да му бъде в защита.

Един ден Сиад се учуди като дочу множество гласове. Народ на големи тълпи минаваше край него, едни влизаха в храма, други отминаваха по всички посоки на града. Той не знаеше какво става в града. Нито пък се осмеляваше да пита някого. През целия ден множеството гъмжеше около слепия Сиад. Когато слънцето залезе и вечерният ветрец полъхна над града, шумът постепенно замря край Сиад. Близо до него старчески глас тихо шепнеше на някого:„Никъде няма за нас подслон за през нощта, а ти си много изморена. Всичко в града е заето. Казаха ми, че край града в скалите имало удобни за пренощуване пещери. Ще трябва да идеме в някоя пещера, за да бъдем на скрито. Момченце!" - викна по-силно старческият глас.

Сиад не знаеше, че към него се обърнаха, и затова мълчеше. Някой приближи и сложи ръка на главата му.

-        Момченце, знаеш ли, къде има пещера за пренощуване?

-        Мене ли питаш, господине? - отвърна Сиад. - Аз съм сляп,

не виждам и затова не се обадих.

-        Горкото дете! - прошепна кротко, съжалително някаква

жена.

-        Знам, господине, една хубава пещера, в която и аз спя

нощно време.

-        Можеш ли да ни заведеш до нея?

-        Мога. Ако искате, още сега да тръгнем.

По пътя Сиад научи, че старецът и жената се казват Йосиф и Мария от Назарет. Дошли да се запишат послучай преброяването на населението.

В пещерата имаше слама, на която и тримата легнаха.

Около полунощ Сиад се събуди от някакъв необикновен шум и вълшебни песни. Той се надигна и ужасен си разтърка очите. Мислеше, че сънува, виждаше, че пещерата е светла без да има светлина, виждаше един старец благоговейно приведен над една седнала млада жена, която държеше в скута си дете - и какво чудно дете, цялото в сияние и красота.

-        Ти виждаш ли вече? Благословено си от Бога, дете, за твоето добро сърце! - мило заговори старецът към Сиад.

-        Тук е Великият Младенец, който след време ще спаси света от злото. Той е от Бога пратен и е равен на Бога.Велика радост обгърна малкото сърце на Сиад. Той виждаше! И чувстваше, че не човешка сила го дари с тази милост, а божествена сила. Неговите слаби крака почти несъзнателно се превиха и малката му главичка се приведе за първо поклонение пред светлото Дете.

Из „Кървавите капки" -Синодално Книгоиздателство, С. 1947г.

 ХРИСТОМАТИЯ ПО РЕЛИГИЯ