Теси беше едно малко момиченце на девет години. Тя живееше в Чикаго заедно със своите родители и с по-малкото си братче. Веднъж, късно вечерта, чу как майка й плаче, тревожейки се за малкия си син.
На следващия ден, рано сутринта, тя взе касичката си от килера, която беше всъщност един празен буркан от конфитюр и изсипа на пода няколкото монети. Преброи ги три пъти, за да не допусне грешка. Бяха един долар и единадесет цента. Пъхна парите в джоба на якето си и се запъти към кварталната аптека.
Аптекарят в този момент, когато Теси влезе в аптеката, говореше с един добре облечен господин и не обърна внимание на малкото момиче. Детето вдигна някакъв шум с краката си, но отново никой не й обърна внимание. Тогава взе една от монетите и почука с нея на бюрото.
– Какво искаш? – попита я някак недоволно аптекарят.
– Искам да купя за братчето ми, което е много болно, едно чудо.
– Извинявай малката, но тук не продаваме чудеса.
– Знаете ли, Андрю има нещо на главата, което расте и татко каза, че само чудо може да ни спаси. Така че кажете ми колко струва едно чудо, за да го купя. Имам пари!
Братът на фармацевта, който с интерес наблюдаваше разговора, попита момичето от какво чудо се нуждае нейният брат.
– Не знам. – каза Теси с просълзени очи. –Това, което знам е, че се нуждае от операция, но баща ми няма пари. Затова искам аз да платя с моите пари.
На въпроса на добре облечения господин, колко пари има, детето отговори:
– Един долар и единадесет цента. И ако има нужда, ще намеря още.
– Какво съвпадение! – усмихна се изисканият господин. Това е точно цената за едно чудо на един малък брат. Един долар и единадесет цента.
Взе парите, хвана детето за ръка и му каза:
– Да отидем заедно у вас, за да видя брат ти, семейството ти и да се опитаме да направим нещо.
Добре облеченият господин беше Карлтън Армстронг, известен неврохирург.
Операцията мина успешно и малкият брат се върна у дома здрав.
– Всичко това беше едно истинско чудо. Чудя се колко ли струва едно чудо? – прошепна майката.
Малката се усмихна. Знаеше точната цена – плюс вярата на едно малко дете.
Господ винаги така прави Своите чудеса, без да влияе върху свободната воля на човека. Всеки може да приеме чудото или да го отхвърли като чиста случайност.
